Произход на злото Непросветеният от Библията човек се чувства затруднен да обясни съществуването на злините, неправдите, мизерията и страданията при наличието на един добър и любвеобилен Бог. Защо Бог допуска войните и кръвопролитията? Защо търпи беззаконието? Защо не се намеси? Мнозина констатират, че нашият свят е зле устроен, но не могат да открият причините за това състояние на нещата.
В една прекрасна статия озаглавена “Сливане на науката с религията”, лауреатът на Нобелова премия за конструиране на лазерите - Чарлс Таунс - пише: “В религията ни безпокоят страданията на заобикалящите ни хора и несъвместимостта на тези страдания с идеята за Бога като символ на любовта.” (НТ на БТА бр.38,1967 г.).
В настоящата глава ние ще изложим основите на този фундаментален онтологически проблем, именно произходът на злото в библейска светлина.
С извеждането на първия изкуствен спътник в околоземна орбита започна космическата ера и търсенето на извънземни цивилизации. Но хиляди години преди нашето време Библията говори за тях и ги описва в своите страници като разумни същества от небесен произход.
В Св.Писание са представени два основни типа небесни интелигенти: ангели и жители на световете (вероятно подобни на човека) - Евреи 11:3:
“С вяра разбираме, че световете са били създадени чрез Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.”
Великият апостол говори за “световете” и безспорно визира извънземни, другопланетни цивилизации. Днес астрофизиците говорят за около един трилион планети, сходни на земята. Само в нашата галактика тяхното число надминава 100 хиляди. Ангелите се наричат “небесно войнство” и обитават в Божието присъствие - Неемия 9:6:
“Ти Си Господ, само Ти; Ти Си направил небето и небето на небесата и цялото им множество, Земята и всичко що е по нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; на Тебе се кланят небесните войнства.”
Ангелите са куриерите на Вселената. В Библията се загатва, че между тях има разряди - естествено на небето има йерархия. Говори се за тяхната необикновена сила и мощ, дава ни се известна идея, че те се хранят, казва ни се че в ангелското общество няма семеен живот. Тяхната физика е несъмнено по-съвършена от нашата; в познания и нравствено отношение стоят много по-високо от човека. Но най-съществената разлика между земната и небесната цивилизация е, че там грехът като морална категория не е имал достъп. Тези общества живеят в пълна хармония с Божията воля и там не съществуват фаталните последици на греха - злините, страданията и смъртта. Йов 38:4-7:
“Къде беше ти когато основах Земята? ...Когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божи синове възклицаваха от радост?”
Този забележителен откъс показва, че ангелите споменати тук като Божии синове са създадени преди сътворението на нашата Земя, защото се казва, че те са приветствали Твореца радостно при устройването на планетата.
Една от добрите вести на Св.Писание е, че в тяхно лице ние имаме добри приятели, те са наши доброжелатели и помощници, наши закрилници - Евреи 1:14:
“Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?”
Тук ап. Павел ги нарича “служебни духове”, които ни съдействат по пътя към Бога и спасението.
В Библията има два текста, които за нас имат огромна евристична стойност. Без тях ние не бихме познали произхода на злото. Те вдигат леко завесата, която отделя видимия от невидимия свят и ни разкриват началото и първопричината на хилядолетния конфликт между доброто и злото.
Ето и тези два текста - Езекил 28:12-17 и Исая 14:12-14:
“Сине човешки дигни плач за тирския цар и кажи му: Така казва Господ Йеова: Ти си печат на съвършенство, пълен с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни... в деня когато си бил създаден. Ти беше херувим помазан за да засеняваш и Аз те поставих на Божия свят хълм; ти ходеше сред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня когато бе създаден догъдето се намери беззаконие в тебе ...затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм... Сърцето ти се надигна поради хубостта ти, ти разврати мъдростта си поради блясъка си. Аз те хвърлих на земята...”
“Как си паднал от небето ти, Деннице, сине на зората! ...А ти думаше в сърцето си: ще възляза над небесата, ще възвиша престола си над Божите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север. Ще възляза над висотата на облаците и ще бъда подобен на Всевишния.”
Трябва добре да схванем смисъла на тези пасажи. Те ни говорят за едно сияйно ангелско същество, сътворено от Бога като шеф на ангелския свят, с особени привилегии, стоящо най-близо до Бога след Божия Син. Във втория текст е посочено името му, Денница, син на зората, преведено от еврейското “хелел”, което значи “светещ”, “блестящ”. В латинският превод на Библията направен от Йероним, той е наименуван Люцифер, което значи “носител на светлина”. Нашите текстове говорят за трагедията на този висшестоящ херувим. Той е заемал най-високия пост на небето, именно в непосредствена близост до Бога, в блясък и възвишено положение, за изпълняване на специални поръчения. В първия текст се говори за произхода му, надарен с висша мъдрост и красота и наречен “осеняващ херувим”. Божият свят хълм, където е извършвал службата си е Божието седалище, трона на Всевишния. Изброяването на различни скъпоценни камъни в Езекил 28:13 подчертава високото положение на този ангел, който след Христа е бил най-много почитан на небето.
В далечната епоха, много преди сътворението на нашата земя, по необясними за нас причини, в душата на това същество се появява недоволство и завист към Бога. Вторият текст ни обяснява, че Люцифер се е възгордял и в него се породило силно желание за равенство с Бога, желание за първенство и доминиране на небето, едва ли не за узурпиране на Божията власт. Външните видими причини са изключителните му дарования и красота. Отваряйки една скоба, тук трябва да кажем, че за надарените хора съществува голямата опасност от възгордяване, а гордостта според Библията е най-безнадеждният грях и води неминуемо до падение. Гордостта и завистта са бацили, с които този блестящ херувим е заразил и земните жители.
Тук стигаме до едната от двете велики тайни за които ни говори Библията - “тайната на беззаконието” (2 Солунци 2:7).
Грехът е мистерия и не може да бъде обяснен без остатък. Да бъде обяснен би означавало да бъде оправдан. Люцифер е бил поставен в идеална хармонична среда, без грях, и не е бил онеправдан в нищо, напротив, бил е най-привилегированият и неговото поведение е необяснимо. Това е в същност тайната на беззаконието.
Преди да разгледаме подробно действията и съдбата на това същество, нека дадем кратки пояснения върху двата текста.
Първият използва тирския цар, като образ на Люцифер. Когато пророк Езекил съглежда характера и дейността на тирския цар във видение, Божият Дух му разрешава да види невидимото, могъщо същество, комуто самият тирски цар служеше. Аналогично, на Исая беше позволено да види зад буквалния вавилонски цар в Исая 14 глава пак същата личност, чийто характер и политика вавилонският цар следваше.
И още една подробност, която би озадачила читателя: Люцифер аспирираше да “седне на планината на събраните”. Думата “богове” е дадена в курсив (наклонени букви), което показва, че в еврейския оригинал не съществува. Тя е добавена от преводача за яснота.
Вавилонският цар беше езичник и митологията често представяше заседанието на боговете на една далечна планина на север. Исая използва тази фигура за описание на претенциите на този осеняващ херувим.
И така, висшестоящият ангел започва своята подривна дейност всред небесните интелигенти използвайки големия си авторитет и красноречие. Отначало прикрито, с благовидните аргументи за подобряване на небесния ред и за щастието на небесната цивилизация, а след това постепенно стигайки до открит бунт против Божия авторитет и закон. Той е твърдял, че Божият закон е несъвършен и се нуждае от корекции, че ограничава свободата на разумните същества. Изобщо във всички фази на хилядолетния конфликт е характерна борбата на злите сили против Божия Закон. В тази борба това могъщо същество успява да въвлече и една част от ангелите. Бог в любовта Си дълго е търпял бунтовният дух и е направил много усилия за връщането му към верноподанство, обяснявайки, че неговото поведение ще бъде фатално за него и за щастието на небесния свят. Но многократните апели на милост остават безрезултатни. Той става все по-упорит в своите действия и когато бунтът става непоправим, Бог взема мерки за ограничаването му.
Първата санкция, която му се налага е лишаването му от поста осеняващ херувим и изгонването му от Божието присъствие. Нашите два текста говорят именно за това понижение, но това не е още окончателното му изгонване от небето. Враждата на Сатана е започнала вероятно много отдавна и във всеки случай предхожда сътворението на Земята, защото в Едем той се явява вече като враг. В Библията го срещаме с двете му имена “сатана” и “дявол”. Първата е от еврейски произход, а втората от гръцки. И двете означават “противник”, “враг”. А неговите сътрудници от ангелския свят са наречени демони - паднали ангели - Юда 6:
“И че ангели, които не упазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден”.
В Божите действия срещу Сатана съзираме величието на Неговата мъдрост и любов. Той би могъл веднага да го унищожи. Но Божието управление е основано на любов, разбиране и свободно самоопределяне. Ако Бог би унищожил веднага Сатана, небесните цивилизации не биха разбрали Неговата постъпка. Люцифер е бил много обичан от ангелите и те биха почувствали Бога като тиран и деспот, и биха продължавали да Му служат не вече с любов и разбиране, а от страх. Те не са разбирали страшната природа на злото. Грехът, като морална същност, е бил абсолютно непознат на небесните общества.
И още нещо: Ако Бог моментално би ликвидирал с този бунтовник, проблемът нас злото не би бил разрешен веднъж за винаги, радикално в Универса, защото злото би могло да се появи след време другаде. Тогава Бог би трябвало постоянно да унищожава престъпниците.
Затова великият Творец е тръгнал по друг път. Той разрешил на Сатана да демонстрира естеството на своите претенции, за да се видят страшните резултати на това противопоставяне на Божия Закон. Целият Универс трябваше да опознае естеството на греха, с неговите ужасни последствия, та никое разумно същество, никога вече да не го пожелае. Измамникът трябваше да бъде демаскиран.
Сега нека да видим кога в нашата история Сатана и ангелите му са били окончателно изгонени от небето. Има някои пасажи в Св.Писание, които могат да ни подскажат нещо. В Йов 1:6,7 е представено заседание на небесния парламент:
“А един ден като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа между тях дойде и Сатана. Господ рече на Сатана: “От къде идеш?” А Сатана в отговор на Господа рече: “ От обикаляне Земята и от ходене насам натам по нея.”
Божиите синове са представители на небесните цивилизации.
Най-интересното обаче е, че и Сатана е между тях. Стих 7 показва, че той е присъствал там като представител на земята. Защо? Резонно би било Адам да бъде тук, но когато последният се предаде на Сатана в Едем, лукавият узурпира титлата му и стана “княз на този свят”. Тогава новосъздадената наша земя стана плацдарм на големия конфликт между Христос и Сатана. И в нашия текст по времето на Йов, около 1600 г.пр.Хр. намираме Сатана на небето в диалог с Бога. Това показва, че известно време той е имал достъп до небесния свят, макар и в ограничена степен, не вече като небесен поданик, а като “княз на този свят”, както го нарече Исус.
Решителното изгонване на Сатана и демоните от небето става, когато Христос спечелва пълна победа на кръста. С две Свои изказвания Той загатва това - Лука 10:18 и Йоан 12:31:
“А Той ми рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.”
“Сега е съдба на този свят, сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.”
Но тук трябва да приведем и обясним един знаменит откъс от книгата Откровение 12:7-12:
“И стана война на небесата: излязоха Михаил и Неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. И чух силен глас от небето, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се свали клеветникът на нашите братя... А те го победиха чрез кръвта на Агнето... Затова веселете се небеса и вие, които живеете в тях, но горко на вас земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен понеже знае, че му остава малко време...”
Този откъс ни описва небесната война и окончателното изгонване на лукавия и пълчищата му. Естествено това не е война в земен смисъл (с оръжия и бомби), а духовен конфликт, морална война. Двете воюващи страни са Михаил и Неговите ангели, и змеят и неговите ангели.
Кой е този “Михаил”? “Михаил” е от еврейското “Микаел”, което значи “Кой е като Бога?”. Съгласно Библията има само един равен на Бога и това е Исус Христос, Божият Син. В Словото се срещат изразите “Великият княз Михаил” и “Архангел Михаил”. Христос е наречен с това име винаги, когато е представен като борец против Сатана и защитник на Божията кауза.
“Змеят” е идентифициран като Дявол и Сатана. Макар, че нашият текст първично фокусира времето на кръста, уместно е да приемем, че той се отнася и за началото на космичния конфликт. Но тази война стига своя апогей когато Христос увисва на кръста. Цялото небе наблюдаваше с изключителен интерес битката между светлината и тъмнината. И когато Христос в Своята агония на кръста извика “Свърши се!”, един триумфален вик проехтя във всички светове. Неговата смърт отговори на въпроса дали Отец и Синът имат достатъчна любов към човека, за да проявят себеотрицание. В жестоките сцени около Голгота Сатана разкри истинския си лик на лъжец и убиец. В сърцата на небесните интелигенти не остана никакво съмнение относно Божията любов и правда и Сатана бе решително изгонен от небето без право на достъп там. Това е второто му понижение. Сега земята е негова бърлога. Библията ни учи че при Второто пришествие той ще бъде още повече ограничен - Откровение 20:1-3:
“И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е Дявол и Сатана, и го върза за хиляда години.”
Хиляда години Сатана ще прекара сред руините на опустошената Земя - в пълно бездействие. С това се подготвя и окончателното му унищожение в края на милениума - Откровение 20:10:
“И Дяволът, който ги мамеше биде хвърлен в огненото езеро...”
Библията и само Библията ни обяснява изчерпателно произхода на злото - тежкия проблем, който смущава милиони. Същественият извод, който трябва да направим е, че злото не е вечно, както твърдят източните религиозни философии (Библията опровергава дуализма на старите философии. Ормузд и Ариман - бог на доброто и бог на злото), а е причинено от едно сътворено същество и ще бъде премахнато от Земята с унищожението на причинителя. Ужасната история на греха, позната вече на всички, ще бъде вечният имунитет на Вселената против злото. Никой никога вече няма да пожелае греха, защото всички ще помнят трагедията на земната раса.
Библията заявява, че Вселената ще бъде завинаги гарантирана против зараждането на нов бунт - Наум 1:9:
“Какво се съвещавате против Господа? Той ще направи пълно разорение, тъй щото бедствие няма да ви нападне втори път.”
Злото не е планирано от Бога, но Той го е предузнал и е взел превантивни мерки за предотвратяването му.
Добрата вест на Евангелието е, че Сатана е победен и омаломощен враг. В Св.Писание имаме сериозни предупреждения да бдим против неговите атаки. Всеки християнин, и най-слабият, може да победи в борбата против изкушенията му, ако приеме духовните оръжия - вярата, истината, Божието Слово и молитвата - 1Петрово 5:8,9 и Ефесяни 6:13-18:
“Бъдете трезвени, будни. Противникът ви дяволът, като рикаещ лъв обикаля търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему стоейки твърди във вярата...”
“За това вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и като надвиете на всичко да устоите. Стойте прочее препасани с истина през кръста си и облечени с правдата за бронен нагръдник, и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия. Вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието Слово, молещи се в духа на всяко време, с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това, с неуморно постоянство и моление за всичките светии.”
Павел ни призовава да се молим за всичките “светии”, т.е. за всички искрени християни. Думата “светия” в Библията не означава светец, а вярващ, който се стреми към спасение.